Приижда сивият поток.
Отнася хора и съдби.
Под пластове от пръст и тишина
животът им вовеки спи.
Над него синьото небе
цъфти и вързва плод.
Мечтае, дръзва да твори...
В падение или възход?
Остатъкът от онемяла кост,
тук - там и някоя следа от накит
и посуда, вълнуват гост след гост
в музеите на следващото чудо.
То също има право на живот
и също както в миналото го живее
в съзвучие, или пък не,
с природата на своя свят...
Небето му дали ще оцелее?
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados