Не зная, ти мой
дали нявга ще бъдеш?
Не зная, твоя
дали нявга ще стана?
В реалността
дали ще те срещна,
или в съня ми
ще бродиш неканен.
В късната есен
все още гореща...
в ранното утро
с жадност усилна...
две души
зовящи в сърцето,
ще се изгубят..
докато отлитат...
Есенни листи
вятър ще носи...
Копнежи като дъжд
ще ги къпят...
Мързеливо ще плъзнат
мъглите сънливи,
разтворили
хоризонти безбрежни.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados