Дали съм още в мечтите ти –
Жива, усмихната, пряма.
Ако можех да видя очите ти –
тогава щях ли да зная?
За тебе аз бях вятъра –
бурен, пронизващ и вечен
за тебе аз бях смисъла –
единствен, изгарящ, далечен.
Ах, помня как шепнеше,
красиви думи от любов сътворени,
помня и искрата в очите ти –
единствен поглед - без време.
Дали съм още единствена –
едничък смисъл, надежда,
живея ли още в мечтите ти?
Как искам да знам до кога ще живея!
Аз вярвам, и още чувам как казваше –
“Ти си вятър, полет, безвремие.”
Есенни мъгли бяха косите ми,
а звездна шир видя в очите ми.
Не знам дали още вярвам.
Дали искам, дали трябва?
Копнея!
Ах, ако можех да видя очите ти –
щях да узная, за какво да живея.
Дали може да събереме мечтите си
и да ги заровим в безкрайната вечност.
Дали ще останем завинаги?
Някога живи дали ще се срещнем?
© Деяна Todos los derechos reservados