Не търся в себе си вина.
И казаха ми, че не съществува.
Единствена виновница е за това
съдбата ми, от други обрисувана.
Ако ли трябваше да съм родена
в друго време и при други обстоятелства,
дали тя пак се би намесила,
да ни сближи по този странен начин?
Бог има ли? Или е силата първична…
Дали би било възможно да сме
били пак ние - същите,
преди там, в някакви… столетия, отдавна?
Дали по този начин пак сме съществували,
без думи сме се вричали, навярно?
Дали сме се обичали - без думи?
Пак ли били сме все същите, пораснали деца?
Дали когато утрото ни гали с първия си слънчев лъч
през сънните прозорци на нощта страхотна?
- сме се протягали със неохота във леглото,
или сме се целували, навярно мълчаливи?
…
Дали и утре ще се събуждаме с усмивка ведра
пак един до друг? И с лекота ще пропускаме
край нас пак времето - да ни задмине?
Дали отново ще сме същите щастливци?
Дали ще сме отново ние?
© Нели Todos los derechos reservados
-Утре ще се събудя с ведра усмивка.
-Утре ще съм отново аз - но по-добър и красив.
-Утре - ще бъда по-голям щастливец.
Ето това вече е нещо друго.