28 abr 2009, 8:52

Дали 

  Poesía » De amor
510 0 2

Дали отдавна закъсняла
идва първата любов,
или дълбоко се е таяла,
чакайки далечен зов?

Дали мъжът до нас е всичко,
или просто е заблуда?
Питаме се вече колко
обич даваме в принуда.

Дали отново ще зарасне
раната от вчера незараснала,
или тя ще си остане
и ще кърви пораснала?

Колко пъти със сълзите си
сме заспивали превити?
А пък те сънуват ангели,
или пък жените си пребити.

Струва ли си зарад пясъка -
изплъзваща се обич,
всеки ден да слушаш крясъка
и да се превиваш ти под бич.

Не, не трябва ний, момичета,
тъй безславно да живеем.
Трябва да сме като птичета -
волни в небесата да се реем.

Ще се стопляме от слънцето,
не от обичта измамна.
Ще живееме в сърцето
с топлината на небето.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не съм го посветила на себе си.Просто с моите приятелки отворихме такава тема за разговор и на мен веднага ми дойде този стих.
  • Що ти трябва обич по принуда да даваш и под бич?! Приеха захон за домашното насилие...искаш адвокатите гладни ли да умрат в тая криза?! Зем.
Propuestas
: ??:??