Ехтят словата ти жестоки,
все чувам страшния им вик:
"Иди си, моя, Синеочке,
безропотно си ти иди!
Ти не плачи, когат` ме няма,
аз пак ще бъда - и помни:
обичах нашата измама,
и наште... тайните ни дни.
Обичах твоята походка,
жадувах твоите очи,
а те са сини, Синеочке,
но тъй съдбата го реши. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse