20 may 2012, 23:27

Дали е достатъчно... 

  Poesía » De amor
661 0 2
Усмивката, зная, е много чаровна,
нищо че на живо не съм я видяла.
Прекрасно го зная, друго е невъзможно,
щом се разтапям дори от емотиконка за „чао”.
Ръцете му, зная, докосват тъй точно,
нищо че по моята кожа не съм ги усещала.
Няма как да е иначе, припадам предсрочно,
щом каже как ръце по гърба ми прокарва. И става горещо.
Любовта му, зная, е безрезервна,
нищо че до мене не е заспивал.
Всяка вечер ме търси. Щастие безмерно
във „привет” аз усещам, щом онлайн ме намира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??