Ако погълне мрак светлината,

              а виковè са сетните ми думи.

              И търся в мен добротата,

              а тя изчезнала по друми.

              Ако намеря чуждо портмоне

              и бързо в пазвата го скрия.

              Щастлив, злорадо казал си – добре,

              ще има за пържоли и ракия.

              Ако разплакано сираче зърна,

              самò да рови във боклука.

              И продължа, не се обърна,

              загледан в своята сполука.

              Ако забравя бащина заръка,

              на слабия ръка да давам.

              Да бъда близък с чужда мъка,

              добър да бъда, да прощавам.

              Ако на болката се смея.

              Дали е редно да живея!?