Дали е сън
Притихнал дом. Прогнила, тъжна стряха
протяга криви пръсти зад дувара.
Мухи, къпини, троскот, птичи крясък
забъркват се в магическа отвара.
Чинарът в двора съхне. Люспи мъртви
в кората му напукана се спичат.
И ден, и нощ низ ствола му откъртва
въздишките си бухал. Стигма врича.
Къс прашен спомен скита безпосочно.
Загръща се с лазурна, чудна рамка.
Една надежда – светла, непорочна – ...