Затрил бях нейде очилата вчера.
Без тях не мога да напиша ред.
И спешно трябваше да ги намеря,
че зрееше във мен един сонет.
Под масата, естествено, потърсих...
Обрах прахта зад стария диван...
Черджето с котката дори изтърсих...
В килера гледах – нямаше ги там!...
Наопаки обърнах всичко вкъщи...
Дори се рових в кошчето с боклук -
като клошар в смърдящ контейнер също...
Ми, няма...няма...няма ги и тук!... ...