Дали се отмива Вината? Да опитам със прах за пране?
Онзи гръцкия внос, подпрян на вратата, с аромат на лале?
Да опитам с белина? Чувам, добра е! За петна упорити...
Ала Вината я има! Как с прах за пране да изтрия сълзите?
Дали се изплаква вината? Бих плакала още от детство...
Бих на някой платила заплата, ако открие ми средство.
Ако знаех, че сега ще ме спре да градя светове, да обичам...
бих я изтръгнала като бурен с ръце! Бих я отричала!
Дали се изкупува вината? Да опитам да изкарам достатъчно?
Колко струват два мига, два свята? Е, не ми ги облагай и данъчно?
Да работя за двама... за трима? Все не стига проклетата сума!
Присмива ми се пак, че я има. А дали се изтрива със дума?
Друг дали бил могъл да я скрие? От сърцето ми свито, сломено...
Да я върне обратно! Да я убие? Аз разбита на две не живея.
А разхвърлена душата крещи и с последните си сили събира
обещания две, три мечти и едно... споделено... ”умирам”...
© Ирина Todos los derechos reservados