Дали ще ме обичаш след минутите, които изживях в себеотдаване. След мириса на мускус по чаршафите, след тежките въздишки преживяване. Дали ще ме желаеш след усмивките, детайлно отразени в огледалото. След миговете сладки... след екстазите - споделящи първичното на тялото. Дали ще ме обичаш след разделите - проплакващи дъждовно от сбогуване. След думите, с които игнорирахме сърцата си... прелели от безумие. Дали ще ме обичаш след “Обичам те”, изплъзнато без дъх... от приказливост. След онзи страх, преливащ във изричане на истини, болящи от фалшивост. ........... И да, ще ме обичаш... И в бездумие. С необяснимото и бясно нетърпение. Виновно ще сънуваш - до безумие. Наказан си! И аз съм изкупление!
Създаваш много искрена поезия, много лична и дори болезнена. А що се отнася, до героя на твоята несигурност - ТОЙ не те заслужава. Проблемът е че не го знае. Научи го, че питомното не му е вързано.
И да, ще ме обичаш... И в бездумие.
С необяснимото и бясно нетърпение.
Виновно ще сънуваш - до безумие.
Наказан си! И аз съм изкупление!
Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
Обич от Въздишки в минути с Усмивки, сподавени от Стоновете на БезУмие в преливащо БезДумие ... С Наказание, ...НЕЕЕ .. но... в Изкупление, родено от Обичане...
Прелестно е!!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.