10 feb 2016, 20:50

Дали ще мога 

  Poesía » De amor
428 0 6

Не ща да те погледна,

                   защото ти си пламък!

Не ща да те обичам,

                   защото ме изгаряш!

Не ща да те докосна,

                    по-студена си от камък!

Не ща и да те спирам,

                    нали от мене бягаш?!

 

Искам да се махна

                    от болка сътворих си замък.

Искам да забравя,

                    спомените да изтрия, все едно ги няма.

Искам да извикам самотата,

                    да потъна в сън безпаметен и сладък,

но дали ще мога,

                   Душата ми е с теб, не иска с мен да бяга!

 

Февруари 2014

Варна, Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имаш, стил, харесва ми!
  • Много силни думи, които достигат до сърцето.
  • Веси,Младен,Цвети,Лейди,Анастасия,Валери истинско удоволствие беше за мен да прочета коментарите ви.Поглед към стиха ми от много страни.И всеки видял нещо в него.Повишихте ми настроението до червено.Цвета на идващия празник де.Благодаря на всички!
  • Много хубав стих, Гавраиле! Топла душа, извира от него!
  • "Искам да се махна
    от болка сътворих си замък...
    Искам да извикам самотата,
    да потъна в сън безпаметен и сладък,
    но дали ще мога,
    Душата ми е с теб, не иска с мен да бяга!"

    Естетически красиво ОКО на поетичния текст! Мъжка и силно въздействаща поезия, каквато ти умееш да пишеш, Гавраиле. Високо оценявам творбата ти и ти благодаря, че публикувайки я ми даде възможност да я прочета!
  • Познато ми е. Отново почувствах. Поздрави!
Propuestas
: ??:??