Помниш ли как плувахме сред мълнии
в една сълза, в едно безумие...
И в същата сълза покълнахме,
обричахме се на бездумие.
А нещо... Слънцето бе стъпкало.
И всичката съдбовност ни се струпа.
Като във вакуум, без живец, претръпнали.
С капак от безхаберие захлупени...
Гените пристегнали захвата...
Не искам да си спомням! Съжалявам!
Не се ли вижда на лицето ми печатът?
Аз виждам го! Не си въобразявам! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse