Понякога си път във моя ден.
Понякога си пейка за отмора.
Понякога си песенен рефрен -
една усмивка сред море от хора.
Понякога те търся като свещ -
в треперещо-бездумните ми нощи
да счупиш мрака. После да сбереш
сърцето ми. А после... Още! Още!
Понякога те търся... Но не знам
дали желая аз да те открия.
Един своеобразен Ин и Ян...
Ако те имам, ще ли си магия?
Валентина Йосифова
01.07.2015 г.
© Валентина Лозова Todos los derechos reservados