Не ме питай сега дали съм мислил за теб.
Ако мисълта ми можеше да стане конец,
щеше да омотае цялото земно кълбо.
Менелаос Лундемис ( "Черешите ще цъфнат и тази година")
Омотах Земята със пламък,
от словата на приказка чудна.
С надежда измислих си замък
и те чакам, чакам те будна.
Там се стига през пъстри поляни.
Самодиви песни любовни там пеят.
Ще те мамят с отвари от билки набрани,
но все пак пътя до мен ти ще намериш,
По конеца, който опънах
цял ден с мисли за тебе
и света с него обгърнах,
за да стигнеш по лесно до мене.
Идвай и иглика носи ми
в края на днешния ден.
Само мъничко стръкче иглика,
но откъснато с обич
...за мен.
© Ирен Todos los derechos reservados