Аз те измислих,
дори те сънувах,
и някак наивно
за тебе бленувах.
Не бързах, не търсех,
а просто се губех,
във дните безкрайни
и в нощи незнайни.
Така си вървеше
животът подрумен,
сивеещо равен,
монотонно, разумен.
После невярващо
нещо се случи,
с теб се докоснах,
познах те без думи,
Аз те измислих,
но днес не сънувам,
поглеждам те нежно,
в света ми разбуден,
И нощите светят
някак различно,
в съзвучие шепнат
как ти ми се случи.
© Мартина Todos los derechos reservados