Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота,
която нежелана се е впила
в гърдите ми, във въздуха, в света
и в чувството че вече нямам сила.
Дали защото времето не е
такова за каквото си мечтаех,
тъгата ми във вярност се кълне,
превърнала сърцето ми във стряха.
Дали заради гордост или страх,
дали защото съм била глупачка
преглъщайки сълзите не успях
да те забравя и да те изплача.
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados
Ели, благодаря!