5 oct 2007, 15:24

Данчо Глиганчо 

  Poesía
920 0 10
 

Данчо Глиганчо гази в гората -

мачка тревата, къса цветята.


Рови земята - отдето мине,

става след него лунна пустиня.


Че се ядоса Мецана стара,

та го повика и му се скара:


 - Данчо Глиганчо, да се поправиш!

Отдето минеш - все пакост правиш!


Не си самичък в тая горичка -

тая горичка тя е на всички!


Или ще станеш примерен бърже,

или ще трябва да те завържа!


Станал ли мирен Данчо, не зная,

но го видели вързан накрая.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??