Сведе вятър

до земи гората,

вихрушка страшна

помете листата.

Облак с облака

срещнаха тела,

огромна светкавица

небето разпра.

Оглушителен гръм

разтресе планината,

из ведро порой

потопи земята.

Спусна се потопа,

по долищата потече,

кална стена

към Царево се свлече.

Помете дървета,

мостове, коли

и Ада се отвори!

Глада да задоволи

сграбчи хора -

невинни души 

и в морето ги захвърли

сред калните вълни.

Бурята утихна.

Проясни се небето.

Вятърът замлъкна.

Утихнало морето

на почернените роднини

съболезнования поднесе,

удавниците на брега

с вълните си донесе.

С шепнещи устни

,,Бог да ги прости!"

заминаха си всички

летни гости.

След тях 

плажовете опустяха.

Тъжни гларуси

в небето полетяха,

възвестявайки на всички

със своя грак,

че живота продължава

в Царево пак!

Но има ли виновен

и кой е той?

Естествено ,,Даниел"

със своят порой!

Както в другите

български места -

виновно е времето,

никога властта!?