12 mar 2010, 11:21

Дано да не боли 

  Poesía » De amor
1053 0 18

Думите са вече само твои!
Моите пресъхнаха в нощта.
Носиш в тях емоции с прибоя,
от  бурите на влюбена душа...

Чакам ги. Ще бъда търпелива,
понякога се случва и  на мен, 
да  бъда плаха, срамежлива.
Не, не гледай строго изумен!

Подай ръка, сложи я на сърцето.
Във вярната тоналност ли тупти?
Усещаш ли,  как плаче там детето,
но вярващо...  в мелодия звучи.

Мелодия бездумно заредена,
въздействаща, изгаряща души.
Тя нежно ще говори вместо мене.
Ще помълча! Дано да не боли!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??