1 feb 2025, 14:29  

Дано да си вменя… невинност 

  Poesía
107 3 12

Не знам дали са оцелели

лозниците след татко

на брега на Дунав?

Дали ухае все така отелът.

а виното е с цвят

на залез кървав?

 

От него глътка само стига

в омайно биле за да се превърне.

Да потече по вените

живителния сок, да те опие…

Като нечакано спасение

да те обгърне.

 

Към лозето отдавна пътят   

обраснал е, но споменът кипи

като горчиво вино

затворено във бъчва...

От евтиното, от купешкото сипи!

Дано да си вменя…  невинност.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Великата река е благодатна във всяко едно отношение, Петя! 💖
  • Много добре те разбирам. И аз съм дунавско чедо.
  • Прав си, Безжичен, тъмно, плътно, гъсто, ароматно е виното... В родния ми град Лом лозята са на брега на река Дунав - слънчев склон, на който се ражда всичко. Така и не можах да заобичам редките (лити) вина в Кюстендил, където съм омъжена, приличат ми на зелева чорба. 😀.
  • Ех, този невероятен аромат на виното от отел. Най-добрите райони за това невероятно грозде - Северна България - от Добруджа до Видин !
  • Радвам се, Вили, че си съпричастна на чувствата ми. Благодаря много!
    Юри, благодаря за прочита и за "любими"! И за настроението, което всеки път създаваш, когато те чета!
  • Почувствах го и видях.
    Много красиво.
  • Пътищата ни грабват, Стойчо, нашите предначертани пътища, докато сме млади. Сега осъзнаваме чак стойността на спечеленото и на изгубеното.... С благодарност за прочита и за "любими"!
  • "Но няма връщане назад!"🙏
  • Често се връщам в спомени и в сънища, Мини, но няма как да го върна... С благодарност за хубавите думи!
  • Топли спомени и чувства изпълват този хубав стих, Дани! Докосна ме и ме върна при лозницата на татко!
  • С благодарност за топлите думи, Люси!
  • Браво,Дани! Колко истина,болка и тъга си затворила в бащината бъчва.
Propuestas
: ??:??