Отрязах си косите... Всяка вечер
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно
е болка недокоснатата лудост.
Докато тя изкачва стъпалата си,
аз слизам със очакване за чудо,
което да порасне до размерите
на осъзнат копнеж във липсата.
Ако решиш дома ми да намериш,
ще трябва първо просто да поискаш. ...