По навик заключих вратата,
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна
и до изгрев звезди да броя.
Някой каза - били са безбройни,
убедих се сега и сама.
И твоето дете те чака,
помниш ли? Имаш дъщеря!
Беше малка, но вече порасна,
уж дете, а е на двайсет и една. ...