ДАР ОТ ГОСПОД

Напролет кокиче,

наесен - хризантемка...

Но едно момиче

с жълта диадемка,

къса ги на воля,

а пък аз го моля:

" - Моля ти се, спри да късаш моите цветя!

Нищо цветно не остана в пустата трева...
Искам да живее моята градинка,
а в нея да си пее ей таз малка чинка."
Вдигна се детето,
погледна към небето:
" - На небето има сто цветя,
все от облаци строени...
Защо да има и на таз земя -
дразнят ме пък мене! "
И кат тропна с крак,
стъпка ален мак,

взе, че та заплака,

взе да тропа с двата крака!
Аз взех един останал минзухар
и казах на детето:
" - От Господ е тоз дар! " -
и посочих му небето,
а там от облаците черни
дъждецът бързо заваля...
И във пустата трева
поникнаха цветя...
А оранжевият минзухар
сякаш шепнеше:
" - Ние сме от Господ дар! "

Ралица Костова

ЗАПОМНИ: Трябва да ценим растенията, защото и да не осъзнаваме, те са ценен дар от Господ!