"Не е Франческа..." - Лука Батисти.

- Какво ми говориш?

Не! Не е Даяна, човече!

Даяна е влюбена в мене и всичко си има!

                        - Тя беше прекрасна и беше в лилаво облечена,

                           а той я целуваше, сякаш целува богиня...

 - В лилаво жените са много...

                         - И все русокоси?

                           И все ли очите им същите пъстро зелени?

- Объркал си нещо, тя сутрин кафето ми носи

с лъжичката вярност... Даяна умира за мене!

                         - Приятелю, тя те предаде и вече е чужда!

                           Видях я да ходи до мъж, да го гледа в очите..

- Не, не е възможно да има от другиго нужда!

Даяна е моето всичко. И аз я обичам!

                          - Ела да те водя, където се бяха събрали!

                            Кълна се, че тя е. В сина ми кълна се. И в Бога.

- Какво ми говориш, човече? Не вярвам! Разбра ли?

Даяна умира за мене.

Без нея не мога!

https://www.youtube.com/watch?v=pqAskYcH3EE

Стихотворението е вдъхновена от тази песен, която изобщо не харесвам, но ми даде идея :)