* * *

15 ago 2009, 17:35

Poesía

424 0 2

Когато човешката правда голяма

поемем на собствени длани

и тръгнем към слънцето, нека да няма

напусто оставени рани!

Когато по тази гореща пътека

се спрем за минута, видели,

че слънцето няма да стигнем, то нека

да помним защо сме поели!

Когато затихнат и сетните сили,

и само сърцето остане,

на себе си правдата ний покорили,

да вдигнем във своите длани!

Народ нестинарски над жива жарава

безбройни години се носи...

Ту пее, ту плаче, ту пада, ту става

и вечно задава въпроси.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-08-15T22:19:42+03:00

"Народ нестинарски"...Страхотно е!Много хубав стих!Поздравление!
Gareva (Гинка Гарева)

2009-08-15T18:41:02+03:00

Страхотно,това само жена може да усети по този начин!Успех,нестинарке.