ДЕ ДА МОЖЕХ…
Безумно ми се ще да мога
без много шум и без тревога –
като мистичния Хайям –
на Виночерпеца да дам
каквото съм, каквото имам,
каквото някога ще имам…
(накратко – всичко) без отчет –
като излишна шепа смет!
Да дам… и нищо да не чакам,
да стана малка точка в мрака,
която светва и след миг
завинаги угасва с вик!...
угасва… и след още миг
потъва в Божия Светлик!
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados