С непораснали никога бледи мечти,
с незаченати още копнежи,
цял живот към финала бездушно вървим,
без значителна цел и стремежи.
И макар че по пътя ни няма знак „Стоп!”,
някой утре орязва ни дните.
Ритуал. Тишина. И във пресния гроб
ляга детският труп на мечтите.
И набожно промълвяме: „Бог да простù!...”
Щом измолваме прошка със кръста,
в рова себе си виждаме - няма мечти!...
И сме в примка на дяволски пръстен... ...