Позната стая, тихи думи
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.
Любов, полепнала в очите,
и пожълтял, невидим скрин,
а ние – топли като пити,
завиваме се да заспим,
затворили във нас вселени
и неумиращи слънца,
забравили какво е време
превръщаме се в две деца...
© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados