Уморен от безпътица храбър народ,
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп,
пред златния дявол току коленичат.
До дъно изпразнени, мъртви души,
пред закона на Звяра във вярност се вричат.
Лудуват мъници сред глъчка щастлива,
а в бащини зеници тлее сълза
и пари жестоко - от въглен по-жива,
за утрото, дето вещае война... ...