Децата ни растат във Интернет!
Дори не крият своите години...
На детството вкусът им е отнет...
и мислят в образи екранносини...
И без да чувстват, техните сърца
превръщат се във електронни връзки...
А техните замислени лица
са затаили много мисли дръзки...
Децата ни, децата ни растат...
Очите им превръщат се в екрани
и в електронния си жизнен път
подбират само образи избрани...
Децата ни във мрежата растат...
Не знаят, че са всъщност заловени...
Те чувстват се уютно в този свят,
а от реалния са защитени...
Децата ни, децата ни нехаят...
А мрежата? О, тя не ги притиска!
Защото в нея докато играят,
са пленници... дори и да не искат!
И ето – днес децата ни сърфират
във мрежата – оплетени от нея...
Осъдени – без право да избират!
Но да напуснат мрежата – не смеят...
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados