Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета,
любови, изневери и раздори.
Със стихове на калпави поети,
римували изкуството с позор...
За Бога, аз дори не претендирам,
(с посредствения мой талант)
че нещо много повече разбирам
от най-обикновен илитерат.
За жалост под наивната ми скромност
и тихата, душевна революция
отглеждам егоисти, безусловно,
които после нагло ми съчувстват.
Та, както често случва се в живота,
крилата на родения за птица
ги чупят заземени идиоти
със взор към хоризонта на къртица...
И вече съм наясно със дилемата.
На никой и окото му не мига.
Сърцата ги подменят без проблем.
На хората душа не им достига...
©тихопат.
Данаил Антонов
30.07.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Дани, пишеш страхотно, още преди време съм го "казала".
Остави суетата на съмняващите се в себе си,
ти знаеш си цената - и твори, ако щеш, дори и с метлата!
Поздравления!