Дежа Вю

jula (Юлия)
14 9

20 ago 2013, 21:34

Poesía » De amor

707 0 5

Сънувах сън, как крача боса аз...

От облаците бели отведнъж

с крила небесни долетя пегас,

обязден от красив и смугъл мъж.

В усмивката му имаше тъга.

По своему, от всичко отегчен.

Какво ли виждаше във мен сега?

Дали бе тръгнал той да търси мен?

Протегна силните си две ръце,

с дланта си мъжка нежно ме погали.

Усетих как тупти сърце в сърце

и как докосвах устни зажадняли.

Какво ли бе? Магия може би.

Вълна изпълни цялото ми тяло.

В едно се сливаха сега съдби,

телата ни - във неделимо цяло.

Събудих се от този розов блян.

Отново се опомних, че е сън,

но знаех, че мъжът така желан

сега е в неизвестното навън.

И дълго бродех, търсих сред мнозина,

напусках хора и безброй места.

Но сякаш търсих рядка детелина

с щастливите си четири листа.

И ето, че го срещнах в моя ден,

усетих на цветята аромата...

Сред много хора търсеше той мен,

да тръгнем заедно пак към небесата.

Той също в нощите си мен сънува

и също тъй дълбоко наранен,

в деня си други устни ще целува,

но въпреки това ще търси мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.