ДЕЛФИН И АКУЛА
Един делфин, тъй както плувал,
видял срещу акула бяла.
Отдавна искал да общуват
и тук възможност се отдала.
Приближил до нея смело,
та нали я своя считал,
а това не го подвело
и учтиво той запитал:
– Здравей, могъща и велика,
прощавай, че навирам нос,
но любопитството ме тика
да ти задам един въпрос?
– Задавай бързо, че ловувам,
а в този край тюлени няма!
– Защо, се чудя и умувам,
когато сродници сме двама,
от теб се хората страхуват
и искат все да те убият,
а пък на мене се любуват
и щом ме видят, се не крият?
– Защото аз не се подмазвам,
не се лигавя, не играя,
а зъби яростно показвам –
нападам, хапя, ям – до края.
© Марин Цанков Todos los derechos reservados
Изглежда акулата понякога е способна да проявява великодушие.