Ръцете, трескави от допири
разкъсаха слепотата на света -
лилави сенки, лилави вопли...
всичко е само люляков цвят.
Няма небе, а земята руши се
и на теб, на нас какво остава?
В лилавия ми танц понеси се
и отдай се на сладка забрава!
При мене няма болки и тъга -
а има само лилави сезони.
В калейдоскопа на мойта душа
отразяват се на лилавото тонове.
Ще те залюлея като песен,
завързана под люлякови клони.
При мене всичко е тъй лесно -
свят в лилави, детски балони...
© Кали Пламенова Todos los derechos reservados
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст.
Минути непонятни и крилати,
нетърпеливи жестове, слова,
които ме спасяват без остатък
от вечната, от вечната мълва.
хубав текст на П.Матев ...
твоят - не ми хареса! Асоциацията се налага сама. Прекалено много лила и прекалено не на място следващите образи...