1 feb 2009, 10:21

Делириум в лилаво 

  Poesía
637 0 1

Ръцете, трескави от допири

разкъсаха слепотата на света -

лилави сенки, лилави вопли...

всичко е само люляков цвят.

 

Няма небе, а земята руши се

и на теб, на нас какво остава?

В лилавия ми танц понеси се

и отдай се на сладка забрава!

 

При мене няма болки и тъга -

а има само лилави сезони.

В калейдоскопа на мойта душа

отразяват се на лилавото тонове.

 

Ще те залюлея като песен,

завързана под люлякови клони.

При мене всичко е тъй лесно -

свят в лилави, детски балони...

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Още има люлякови нощи -
    невиждащи очи в притулен час.
    Още има люлякови нощи -
    безумия от закъсняла страст.

    Минути непонятни и крилати,
    нетърпеливи жестове, слова,
    които ме спасяват без остатък
    от вечната, от вечната мълва.


    хубав текст на П.Матев ...
    твоят - не ми хареса! Асоциацията се налага сама. Прекалено много лила и прекалено не на място следващите образи...
Propuestas
: ??:??