Делириуми в есенния парк

28 oct 2024, 19:04

Poesía » De amor

160 3 3

ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК

На пейката седях, бях леко трезвен –

направо ангел в Райските поля,

когато зърнах стръмния ти глезен,

и всичко изведнъж ми просветля!

С теб Варна стана толкова красива! –

печалница във вихър от листа.

И си представих яка перспектива –

три нощи стихчета да ти чета.

В косиците ти с цвят на лятна слама

да си заровя бялата брада.

А сетне да отидем с тебе в храма

и тихо да речеш пред Бога: – Да!

Мечтания, защо не сте по Шуман? –

с вас да посрещна сетните си дни.

Ако не ти приличам на безумец,

на пейката до мене поседни?

Като изпием сетните три бири,

ще слезем ли на есенния плаж? –

или – ей тъй! – из моите делири

ще си останеш просто скъп мираж.

И нека вятърът реве и стене

в олуците концерти за обой! –

ти спря за мен Всемирното въртене

и цяла зима аз ще бъда твой.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.