Пущам всички розови изгреви
и уморените тъжни залези,
искам да седна до едно обичане,
а нощта да вдигне наздравица.
Да ми се пръснат болежките
и блянове опустели в очите ми,
да се изтрият и грешките,
да пресъхнат напук и сълзите ми.
От многото скитане в сънища,
да гоня мечти сред звездите,
по лабиринтните пътища-
затънаха в илюзии дните ми. ...