31 mar 2017, 13:34

Делнично сиво 

  Poesía » Otra
203 0 3

Колко сутрини в живота си посрещнах.

Толкоз залези до днеска съм изпратил.

Колко щори аз към бъдното открехнах

и от любопитство често съм си патил.

 

Делничното сиво в мене се оглежда-

винаги задава тежките въпроси.

И във мен се ражда малката надежда,

че душата няма милост да си проси.

 

Че ще го излъжа тоз живот коварен

с някой мой маньовър в дните посивели.

Със мечти и мисли доста натоварен,

да посрещам вече вечерите бели.

 

И по път осеян с земните бодили,

ще поставям аз житейските жалони.

А след мен жените - още не родили,

ще разчупват мъжки земните канони.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??