Делникът
Забегналите делници
се скитат из безкрая,
може би те тайно
мечтаят си за Рая.
Ще се превърнат в спомени –
като любов – без дом,
която влиза някъде,
не с питане, а с взлом.
Моят минал ден
и той къде остана?
Вчерашният делник
без среда отбрана.
Той – с грижите досадни,
с болката парлива
и с радостта голяма,
и със съдба игрива.
С желания смирени,
с прогонените страсти
и с обич на парчета,
с илюзия за щастие,
с полет на мечтите,
с разбитите павета,
с живот – неповторим
на никоя планета.
Вчерашният ден
ще бъде мой приятел.
Ще другарувам с него
и той ми е създател.
Ще си преминем пътя
до оня час – съдбовен,
и ще останем влюбени
в този свят... греховен.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря!!!!
-
Прекрасен стих!
Отдавна имах нужда да прочета едно толкова истинско стихотворение, дошло като тих вик от дълбините на душата. Такава поезия е рядкост и се откроява като диамант на фона на бездушните и безсъдържателни стихоплетства.
"Забегналите делници
се скитат из безкрая,
...
Моят минал ден
и той къде остана?
...
с полет на мечтите,
с разбитите павета,
с живот – неповторим
на никоя планета.
...
"Ще другарувам с него
и той ми е създател.
Ще си преминем пътя
до оня час – съдбовен,
и ще останем влюбени
в този свят... греховен."
Честита нова година, Вили! Да ти носи здраве, вдъхновение и всичко друго, от което имаш нужда!
С най-топли чувства: Младен
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
