За краткост вий наричайте ме демагог
и след моите речи ще ви трябва психолог.
До дъното на моята душа съм лош
и словата ми превръщат Ада във разкош.
Куц съм аз с единия си крак,
затуй и на човека аз съм враг.
Във лице съм страшна грозотия,
ала всеки мозък мога да промия.
В младостта си изживявах се като писател,
провалих се и превърнах се във наказател.
Срещнах Адолф и роди се в нас мечта -
на таланта ний да обявим война.
Дълго аз над своята съдба умувах
и на все по-хитър се преструвах.
Най-накрая теглих си един куршум -
вместо златен Пулицър за моя ум.
На бъднините аз ще служа за предупреждение,
нека споменът за мене не потъва във забвение.
И по-добре вземете си веднага вий урок,
щом пред вас отново се изправи демагог.
© Мартин Г. Казимиров Todos los derechos reservados