22 dic 2007, 10:42

Демон 

  Poesía
609 0 19
Не питаш защо съм навирил носа си,
може би част съм от бляскав елит,
но вятър издува джобовете празни,
съдбата отхвърлих на скъп сателит.
И драпам с нокти по стръмни пътеки,
понесъл на гръб торба с грехове,
изкачвам мансарди по всички панелки,
ехтят зад гърба ми безброй смехове.
Оставих сред бъчвите вехтите спомени
за щури купони със зли духове
и там сред елита оплетох конците,
и ядове брах, и зли страхове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??