Отминаха столетия с лета,
които демонът така и не запомни,
защото в тях той никога не срещна любовта,
която във сърцето да го стопли.
Какво от туй, че има приказно лице,
това нима за нещо му помогна,
щом жените му не струват нито цент,
та те в душите си по-празни са дори от него.
Да, вярно, има купища с пари,
но нощем сам заспива в ада,
eй, ти виждал ли си демон как тъжи?
И той като човекът също страда.