16 jun 2007, 12:50

Ден и Нощ 

  Poesía
494 0 1

Аз съм светлата магия,
огряваща твоя ден.
Внасям в него
жар и топлина,
нежност и любов.
С ефирна бяла рокля -
харесва ми да съм красива.
Усмихвам се тъй чисто,
като бистър ручей в
планина зелена.
Звукът на китарата
е пътят, който следвам -
жив, див и чувствен.
Това съм аз - Денят,
светлината в твоя ден.
Пада нощта - сега си ти наред.
Мрачен и леден,
на чувства си беден.
Обсебваш съня ми,
вледеняваш нощта ми,
убиваш ме с мощта си.
Все опитвам се да те докосна,
да стопя всеки спомен лош,
но не те достигам - все ми бягаш.
Като Ден и Нощ
се желаем и гоним,
но май писано ни е вечно
разделени с теб да сме.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нито ноща може без деня,
    нито деня без ноща!
    Нещата може и да имат друг обрат!
    Не спирай да вярваш, Софи!
Propuestas
: ??:??