valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
1 feb 2014, 20:24

Ден и нощ 

  Poesía
360 0 2

Да. Паднах. Всичко ме боли.

Мълчанието вече не е чуждо.

Очите ми крещят със сто сълзи,

аз имам от спокойствието нужда.

 

Не са ми нужни питащи въпроси -

защо, кога, къде, какво, нима...

Самозабравих се в полета боси,

които се нуждаят от коса.

 

Но не оная дето грозно грачи,

а тая дето откоси коси.

Човек от огледалото се плаши,

когато среща своите очи.

 

Боли когато пътищата нямат

сигнален знак за свършеност и край.

Аз често върху тялото си падам,

но никога до Ад или до Рай.

 

И утре като днес ще стане светло,

 но бялото не прави белота,

а вечерта, макар и да е черна,

усмихва се чрез някоя звезда...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??