ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре.
Жужаха над пелините пчели.
А после дълъг вятър се довея.
И даде сгода – дъжд да завали,
след него меко слънце да изгрее.
Земята да се стопли. Да роди,
полегнала пред мен като лехуса.
Косачите напрегнаха гърди
и лъснаха косите си със бруса.
В тревите подир тях нагазих – бос.
И усвоих им стъпката размерна –
замах! И – хрясс… Откос подир откос.
А как дъхтеше прясната люцерна!
Бог после седна да вечеря с мен –
каквото бе ми дал, за двама стига.
И тъй си тръгна моят светъл ден
от хълма – на магаренце с талига.
Макар далеч от моя роден кър,
не бих го заменил с парче от Рая.
Щом Бог и на земята е добър,
за онзи свят не искам и да зная.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
за онзи свят не искам и да зная.
Един път идваме на този свят и ако може - да му се порадваме докрай.