24 nov 2016, 13:19

Ден мой 

  Poesía
414 0 1
Не зная кой си поред
в огърлицата на моята шия,
ох, не огърлица - хомот ...
Важно е, че пак си с мен
и те пия като люта ракия -
по чашка от дамаджана живот ...
Ден мой, как ме гориш,
когато те поемам на глътки,
замайваш с реклами душата ми,
а утре, знам, пак ще тежиш,
защото вървейки по пътя ти
наранил съм нозете си в камъни ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??