Налей, приятелю, искам да пия
в душата ми змия се е свила, боли
с последната чаша спомена нека убия
сърцето разбито да спре да кърви
Налей, приятелю, в чашата пълна забрава
нека забравя едни красиви очи
горещото тяло в нощи пълни с отмала
безумия страстни, небе от звезди
Пиян съм. Болката бавно утихва
Мъката-спътница моя, бяга от мен
отровата силна в кръвта ми вече прониква
приятелю, отведи ме, миг на забрава е днешният ден
Април 2014
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
Лейди,мина доста време.Алкохола го зарязах.Е,не съм много искрен да си призная,но защо ли все още ми горчи.Желая ти слънчева седмица!
Анастасия,болката понякога ражда и нещо красиво.Вие жените най добре знаете това.Благодаря за хубавият ти коментар.Желая ти творческа седмица!
Белла,използвах едно заклинание на баба ми и змията вече съм я окачип на оградата.
Ако искаш мога да ти го изпратя по мейла.Далеч от чужди погледи.Сигурно и на теб ще ти помогне.Но за разбитите сърца не знам.Няма я и баба.Радвам се че ме посети!