И ето слънцето изгрява –
Какво прекрасно нещо,
На плажа има само двама –
Прегърнали се те горещо.

А днес за мен е ден пореден,
Ден от моя си живот,
Ден – а може би последен,
Ден на радост, на любов…

Любов… но тука май греша,
А дали някой и мене обича…
Тогава защо съм отново сама –
С впит в земята поглед, с наведена глава…

Нима за никого не знача нищо,
С какво заслужих аз това,
Аз всекиго обичам,
На всеки подавам ръка…

Но знам това е живота -
Една борба, един стремеж,
Една любов неизживяна,
Един безкраен копнеж…