Ден след ден всичко минава,
Ден след ден като влак на гара,
Ставам сутрин с мисълта за теб,
Вечер сънувам твоя силует.
За теб всичко е миг,
За мен деня в мисли обвит,
За теб като игра,
За мен – скърбяща душа.
Ден след ден залеза гледам,
Ден след ден не закусвам, нито вечерям,
Единствено днес ти моята болка споделяш,
Единствено днес от мен не се отделяш.